Wednesday, March 23, 2011

Троицата на Рубльов

Не мислете, че трите ангела на Рубльов не започват вечерята, защото чакат някого от нас, че не отпиват от чашата, защото чакат някого от нас, че лицата им са замислени, защото чакат някого от нас. Ония три ангела, слезли от скалния манастир, ония три вечни мълчания. Над безсмъртното вали златен прах.
Безсмъртното е удивително просто.
Три смъртни ангела, забравени тук, на земята, три ранени мълчания пред чашата, от която не е отпил никой. Обути са в леки сандали, в ръцете държат копия, дрехите им са простоткани. Защо не идва мъжът, когото чакат за вечеря? Неясно. Синьото не побеждава зеленото, зеленото не побеждава кафявото, кафявото не побеждава бялото, бялото не побеждава златното. Защо се бави мъжът, когото чакат за вечеря?
Пада здрач над Троицата на Рубльов.
Безсмъртното е удивително просто – три ангела пред една маса, една маса и върху масата чаша, една чаша и в чашата жива вода, от която не е отпил никой.
Изчакайте миг... изчакайте век... изчакайте хилядолетие... когато часовникът спре точно на 8,00 вечерта – час, в който ангелите на Рубльов вечерят.

No comments:

Post a Comment