Метареализъм

Метареализмът е странстваща идея в интернет пространството.

Метареализмът е система за творческо писане – които я уловят, имат съдбовен шанс.

Метареализмът е нова енергия в българската литература.

10 ключа към метареализма

Ключ 1. Невъзможното в метафизиката е възможно в духа.

Ключ 2. Метаидеята е нишката на Ариадна.

Ключ 3. Метаизречението е атомът в метаматерията.

Ключ 4. Метафрагментът е клетка в метаструктурата.

Ключ 5. Метавъображението активизира действието.

Ключ 6. Метастилът излъчва неповторима аура.

Ключ 7. Метатворбата материализира метаписането.

Ключ 8. Метапоезията генерира магнетични импулси.

Ключ 9. Метароманът е синият кит в литературата.

Ключ 10. Философският камък в изкуството е метафора.

Ключ 11 – загубен в бъдещето.

Метареализъм /гр. meta – през, след, зад, после, и лат. realis – веществен, действителен/.

Нов Стрелец / виртуално литературно списание за метареализъм

За тайната на Големия елексир

Lapis philosophorum* – философският камък, удивителната субстанция, превръщаща металите в злато, познат още под имената Големият елексир или Червената тинктура.

Познавах мъжа, който знаеше неговата тайна.

Срещнах го в едно от поредните си прераждания по пътищата на Европа. Звездата му бе изгряла, когато пред смаяните очи на кайзер Леополд І превърна част от медно блюдо в златно, поръсвайки го с тайнствен червен прашец. Целият в пот сред зловещото подземие августинецът знаел отлично какво го чака, ако червеният прах откаже да превърне живака в злато – отвън светела обвитата в златен варак бесилка.

Звездата на придворния алхимика блесна за сетен път, превръщайки знаменития 7-килограмов сребърен медальон в златен.

Годината е 1677-а.

– Аз открих тайната на Големия елексир! – крещеше в екстаз, но червеният прах, който откраднал някога от свой събрат монах, свършил.

Тайната му изчезна.

Има само една природа. Ти можеш да я разделиш на три и като ги събереш в триединство, от тях да получиш едно.

Гледай, това е философският камък!

Виждам, че се усмихваш скептично?

Много добре.

Изпрати есемес на адрес: Артефиус,12 век, за да чуеш:

Жалки глупецо, нима си дотолкова наивен, та мислиш, че всяка наша дума трябва да се приема буквално и че ние ще ти открием най-удивителните тайни.

Дължиш 2,40 без ДДС. Здравей!

За писателството като обсебия

Страстта към писането крие в себе си особен демонизъм.

Марио Варгас Льоса, последният нобелист, говори за писането като за парализа, подчинение, тения-паразит, колонизираща писателската същност, за да се храни с нея. Разбира се, Льоса иска да ни предпази от погрешни стъпки. Робинсън Джефърс, американски поет, отбелязва нещо подобно: ...И все така млади хора идват при мен с ръкописи и книги, как жадуват да бъдат поети, жадуват похвали, жадуват съдбата на Кийтс. Аз мисля, че са безумни.

Набери Джон Кийтс, ентър.

Писателството е обсебия, поетическият талант – дар божий.

Как се случва?

Ето:

Бог се пресегна, откъсна едно от небесните глухарчета и го духна. Семенцата се разпиляха – които попаднаха в пръста, родиха глухарчета, попадналите в душите – поети.

Писателската обсебия е завладяваща.

Искаш да станеш писател? Е, добре, влез в Лабиринта. Литературата е лабиринт. Ще се движиш сам и в пълно мълчание. Следвай думите – нишката на Ариадна. Литературата е опасна игра. Литературата е гилотина. Литературата е текстове – изведи ги от мрака.

За талантливия няма милост и никога не е имало.

– Кой говори?

– Аз, Минотавърът.

За любовния стих

Някога в младостта написах стихотворение, което така и остана недовършено. При всеки опит да го завърша, стихотворението изчезваше. Пишех нощем и на машина – това бе първият „железен” урок на Хемингуей, който твърди, че разстоянието от мисълта до листа е отчайващо.

Беше любовно стихотворение – думи върху белия лист и глас, който диктува. Любовите на поетите не са по-различни от любовите на останалите – разликата е в любовния стих.

Аз съм сова – птицата на нощта. Любовният стих е състояние. Гласът, който диктува, е нощен глас.

Сафо

Пада туниката й тайнствено,

Сафо

е гола в нощта –

любете я,

докато разгадаете

греховната й душа.

Лора

В часа на синята мъгла –

финал

като в антична драма:

разбива

Лора огледалото,

останалото е мълчание.

Стих призрак

Забравяй любовните думи,

помни

греховния шепот –

стих,

появяващ се като призрак

нощем в Библията.

Това са Дихания – най-кратката поетическа форма. Едно-единствено изречение.

...опитай както дишаш...опитай както се любиш...опитай както възкръсваш...

Светът се променя, поезията – също.

Интернет завладя 21 век.

Бъдещето е на Е-технологиите.

В презокеански лайнер пътува красива жена. В ръката си държи изящно Е-бижу, паметта на което съхранява 1 милион любовни строфи.

Достатъчно е да въздъхнем, за да оживеят...

Нов Стрелец / виртуално литературно списание за метареализъм