Любовната тайна

Кой казваше, че в нас и извън нас съществува другият живот – любовният?

Кой казваше, че хиляди го възхваляват и защитават, но хиляди го проклинят и уязвават; кой казваше, че можеже да бъде по-дълъг от вечност и по-къс от въздишка; кой казваше, че приадлежи единствено на живите, защото мъртвите отдавна са го забравили?

Неговото убежище – любовната тайна.

Мъжът и Жената, които познавах, изживяха другия, любовния живот, въпреки мълчанията, въпреки стенанията, въпреки изгнанията, в които изчезнаха. Мъжът остави от себе си доказателство – черния пламък в бялата душа на Жената, а Жената, чиято плът бе грях и съновидения, остави в душата му единствено пепел.

Това е причината от любовта им да не се родят синове.

Моят дар към двамата бе, че населих живота им с любовни думи, но се боя, че направих твърде малко – любовта им изтичаше като пясък, топеше се като сняг, чезнеше като сън, твърде малко направих, за да бъдат спасени.

Останалото погълна времето.