За Габриел Гарсия Маркес и неговият четец

Една история на Иван Здравков

Гукането на гълъбите върху корниза на болницата бе само далечно предизвестие за онова, което ни плаши – между живота и смъртта има няколко мигновения. Спомних си го, когато Исай Исаев се появи в стая №9 на гастрото.

-Иси маро*? – попитах на изящен цигански.

-Нанай**! – ухили се мургавият.

-Значи Исай Исаев?

-Исай Исаев.

-В с. Долни Цибър имаше един Исай Исаев, да не си ти?

-Не съм, брато.

-Оня Исай Исаев се казваше още Дрънгалаши, ти ли си?

-Не съм, брато.

-Дрънгалаши правеше шарени пумпали, които се въртяха като луди.

-Знам ги, брато.

-Значи си Дрънгалаши?

-Щом казваш, съм.

Така стая №9 на гастрото се обзаведе с нов пациент – Дрънгалаши, прекръстен от възродителите на Исай Исаев.

-А ти кой си? – изгледа ме мургавия.

-Габриел Гарсия Маркес.

-И къв си?

-Неговият четец.

-О, ти ли си бил! Чел съм те като млад! – вади плоско шише и отпива. – Остарял си, брато.

-Каква изненада, стар познайник! – казва докторът на сутрешната визитация. – Исаев, май вместо рейтинга, вдигаш дозата? Оплаквания?

-Мае ми се главата и ме боли корема.

-Сестра, запиши: мае му се главата и го боли корема. Талон за кръв плюс всички гастроскопии.

-И оная в задника ли? – мръщи се Исай.

-И оная.

-Не може ли без задната?

-Не може, Исаев. Подпиши, за да не те отпише държавата.

-Пак на пангара, а? – казва Габриел Гарсия Маркес.

-Пак. Два пъти съм рязан, та знам: третият – дупе да ми е яко.

Всъщност Исай Исаев бе буквално изсипан в гастрото с изръфан от церозата дроб. Щом се свести, опита да я прелъже със стария трик – чистото питие. Както в брадатия виц, в който манго клечи на брега и пробва да подкваси морето с кофичка кисело мляко /БДС стандарт/. Минава арменец и пита: – Кво правиш? – Квася морето. – И как ще стане? – А ако стане?

Бяха последните дни на една златна есен.

Гълъбите все така кацаха върху корниза и мургавия ги хранеше. Нощем бълнуваше и викаше името Мая, която така и не се появявяваше.

-Коя е Мая? – попита Габриел Гарсия Маркес.

Мургавият побледня и извади пъстро нашарена окарина.

-Ей я Мая. Искаш ли да я чуеш?

Мелодията изплува сякаш от безсъниците. Виеше се като тъмен пламък, обсебваше го и го изгаряше целия. Идваше от езически времена, дълбаеше душата, говореше за живо и мъртво вино, за рани, посипани с вар, за мъка, възнасяща се като гълъб и чезнеща като видение. Кост в гърлото бе тая песен. Същата, пята от Йона в с. Долни Цибър в мигове на просветление.

Бог в мрака ни вика,

Бог там ще ни скрие –

вий се, любовна примко,

около мъжката шия.

Тази нощ стая №9 на гастрото бе разлюляна като при земетръс.

Мургавия се събуди в полунощ, изхрачи дробовете си и Габриел Гарсия Маркес натисна паник-бутона.

В същия миг вратата се отвори като от вихър и в стаята влетя зеленоока в опръскана с кръв мантия.

-Коя сте вие? – извика остро четецът на Габриел Гарсия Маркес.

Зеленооката приближи прозореца и погледна – гълъбите излитнаха с душата му на възбог.

-Измъкна се, копелето мръсно! – изсъска, грабна окарината и я пръсна  в пода.

Бог дал, Бог взел.

Между живота и смърта има няколко мигновения.

* Има ли хляб?

** Няма

Метареализъм

Метареализмът е странстваща идея в интернет пространството.

Метареализмът е система за творческо писане – които я уловят, имат съдбовен шанс.

Метареализмът е нова енергия в българската литература.

10 ключа към метареализма

Ключ 1. Невъзможното в метафизиката е възможно в духа.

Ключ 2. Метаидеята е нишката на Ариадна.

Ключ 3. Метаизречението е атомът в метаматерията.

Ключ 4. Метафрагментът е клетка в метаструктурата.

Ключ 5. Метавъображението активизира действието.

Ключ 6. Метастилът излъчва неповторима аура.

Ключ 7. Метатворбата материализира метаписането.

Ключ 8. Метапоезията генерира магнетични импулси.

Ключ 9. Метароманът е синият кит в литературата.

Ключ 10. Философският камък в изкуството е метафора.

Ключ 11 – загубен в бъдещето.

Метареализъм /гр. meta – през, след, зад, после, и лат. realis – веществен, действителен/.

Нов Стрелец / виртуално литературно списание за метареализъм

За тайната на Големия елексир

Lapis philosophorum* – философският камък, удивителната субстанция, превръщаща металите в злато, познат още под имената Големият елексир или Червената тинктура.

Познавах мъжа, който знаеше неговата тайна.

Срещнах го в едно от поредните си прераждания по пътищата на Европа. Звездата му бе изгряла, когато пред смаяните очи на кайзер Леополд І превърна част от медно блюдо в златно, поръсвайки го с тайнствен червен прашец. Целият в пот сред зловещото подземие августинецът знаел отлично какво го чака, ако червеният прах откаже да превърне живака в злато – отвън светела обвитата в златен варак бесилка.

Звездата на придворния алхимика блесна за сетен път, превръщайки знаменития 7-килограмов сребърен медальон в златен.

Годината е 1677-а.

– Аз открих тайната на Големия елексир! – крещеше в екстаз, но червеният прах, който откраднал някога от свой събрат монах, свършил.

Тайната му изчезна.

Има само една природа. Ти можеш да я разделиш на три и като ги събереш в триединство, от тях да получиш едно.

Гледай, това е философският камък!

Виждам, че се усмихваш скептично?

Много добре.

Изпрати есемес на адрес: Артефиус,12 век, за да чуеш:

Жалки глупецо, нима си дотолкова наивен, та мислиш, че всяка наша дума трябва да се приема буквално и че ние ще ти открием най-удивителните тайни.

Дължиш 2,40 без ДДС. Здравей!

За писателството като обсебия

Страстта към писането крие в себе си особен демонизъм.

Марио Варгас Льоса, последният нобелист, говори за писането като за парализа, подчинение, тения-паразит, колонизираща писателската същност, за да се храни с нея. Разбира се, Льоса иска да ни предпази от погрешни стъпки. Робинсън Джефърс, американски поет, отбелязва нещо подобно: ...И все така млади хора идват при мен с ръкописи и книги, как жадуват да бъдат поети, жадуват похвали, жадуват съдбата на Кийтс. Аз мисля, че са безумни.

Набери Джон Кийтс, ентър.

Писателството е обсебия, поетическият талант – дар божий.

Как се случва?

Ето:

Бог се пресегна, откъсна едно от небесните глухарчета и го духна. Семенцата се разпиляха – които попаднаха в пръста, родиха глухарчета, попадналите в душите – поети.

Писателската обсебия е завладяваща.

Искаш да станеш писател? Е, добре, влез в Лабиринта. Литературата е лабиринт. Ще се движиш сам и в пълно мълчание. Следвай думите – нишката на Ариадна. Литературата е опасна игра. Литературата е гилотина. Литературата е текстове – изведи ги от мрака.

За талантливия няма милост и никога не е имало.

– Кой говори?

– Аз, Минотавърът.

За любовния стих

Някога в младостта написах стихотворение, което така и остана недовършено. При всеки опит да го завърша, стихотворението изчезваше. Пишех нощем и на машина – това бе първият „железен” урок на Хемингуей, който твърди, че разстоянието от мисълта до листа е отчайващо.

Беше любовно стихотворение – думи върху белия лист и глас, който диктува. Любовите на поетите не са по-различни от любовите на останалите – разликата е в любовния стих.

Аз съм сова – птицата на нощта. Любовният стих е състояние. Гласът, който диктува, е нощен глас.

Сафо

Пада туниката й тайнствено,

Сафо

е гола в нощта –

любете я,

докато разгадаете

греховната й душа.

Лора

В часа на синята мъгла –

финал

като в антична драма:

разбива

Лора огледалото,

останалото е мълчание.

Стих призрак

Забравяй любовните думи,

помни

греховния шепот –

стих,

появяващ се като призрак

нощем в Библията.

Това са Дихания – най-кратката поетическа форма. Едно-единствено изречение.

...опитай както дишаш...опитай както се любиш...опитай както възкръсваш...

Светът се променя, поезията – също.

Интернет завладя 21 век.

Бъдещето е на Е-технологиите.

В презокеански лайнер пътува красива жена. В ръката си държи изящно Е-бижу, паметта на което съхранява 1 милион любовни строфи.

Достатъчно е да въздъхнем, за да оживеят...

Нов Стрелец / виртуално литературно списание за метареализъм