Притча за Омир

Спомнете си нощта, когато се яви внезапно Омир –

бе целият сияние и огън.

Хилядолетен белег призрачното му лице разсичаше.

Какво витаеше?

Беда?

Знамение?

Апокалипсис?

– Видях го –

шепнеше старицата, окаменяла на площада. –

самият Антихрист от преизподнята на ада.

Крещеше слепият, прогледнал изведнъж.

А блудницата се задъха: – Беше огнен мъж!

Внезапни гарвани над оня мъртъв час –

кой бе

преминалият покрай нас,

подобно сянка мимолетна над пустинята?

– Единственият жив от Атлантида?

– Разбойникът, разпънат в ляво от Христос?

– Напусналият легионите на Рим?

– Осъденият от светата инквизиция?

– Убитият в Отечествената война?

Кой беше той,

кой беше той,

внезапни гарвани, опровержение на бога?

Веднъж на хиляди години се явява Омир.