Wednesday, March 23, 2011

Младата Ахматова

Още в зората на своя живот младата Ахматово привлича магнетично; поезията й, белязана с безсмъртна печал, притежава едно смъртно качество: ранимост.
Четете Ахматова нощем.
Младата Ахматова – това е началото на века. Това е Голям фонтан, Одеса, Царское село, Севастопол, брегът на Стрелецкия залив, морето, древния Херсонес и „зеленото влажно великолепие на парковете”.
Това са нейните 18 години.
В непубликувани спомени Валерия Срезаневска твърди: „Характерна уста, с рязко изразена горна устна. Тънка и гъвкава като върбова пръчка, с изключително бяла кожа. В царскоселската къпалня тя плуваше и се гмуркаша прекрасно, научила това на Черно море, където прекарваше през летата. Тя приличаше на русалка, случайно заплувала в тъмните неподвижни води на царскоселските езера.”
Все по-често жената със странен профил и бяла кожа, изпъкваща под тъмните облекла, се появява в петербургските среди на акмеистите. Стиховете й идват от призрачни глъбини:
Слава на теб, неизбродна печал,
вчера умря сивоокият крал...
Още в ония години върху лицето й преминават сенки – неин спътник е не само Музата, но и коварната туберколоза. Съвременници говорят за „царствената простота” на Ахматова, а Блок отбелязва: „Вие се замисляте тъжно.”
„Аз бях дръзка, зла и весела...” твърди Царствената.
Кога и къде е изречено? Преди, след или точно в нощта, когато изписва епиграфа на Андре Терие: „Лозата цъфти и аз съм на 20 години тази вечер” – върху ръкописа „Вечер” – начало на забележителна поетическа съдба.
Ана Ахматова е на 23 години.

No comments:

Post a Comment