Една история на Иван Здравков
Гукането на гълъбите върху корниза на болницата бе само далечно предизвестие за онова, което ни плаши – между живота и смъртта има няколко мигновения. Спомних си го, когато Исай Исаев се появи в стая №9 на гастрото.
-Иси маро*? – попитах на изящен цигански.
-Нанай**! – ухили се мургавият.
-Значи Исай Исаев?
-Исай Исаев.
-В с. Долни Цибър имаше един Исай Исаев, да не си ти?
-Не съм, брато.
-Оня Исай Исаев се казваше още Дрънгалаши, ти ли си?
-Не съм, брато.
-Дрънгалаши правеше шарени пумпали, които се въртяха като луди.
-Знам ги, брато.
-Значи си Дрънгалаши?
-Щом казваш, съм.
Така стая №9 на гастрото се обзаведе с нов пациент – Дрънгалаши, прекръстен от възродителите на Исай Исаев.
-А ти кой си? – изгледа ме мургавия.
-Габриел Гарсия Маркес.
-И къв си?
-Неговият четец.
-О, ти ли си бил! Чел съм те като млад! – вади плоско шише и отпива. – Остарял си, брато.
-Каква изненада, стар познайник! – казва докторът на сутрешната визитация. – Исаев, май вместо рейтинга, вдигаш дозата? Оплаквания?
-Мае ми се главата и ме боли корема.
-Сестра, запиши: мае му се главата и го боли корема. Талон за кръв плюс всички гастроскопии.
-И оная в задника ли? – мръщи се Исай.
-И оная.
-Не може ли без задната?
-Не може, Исаев. Подпиши, за да не те отпише държавата.
-Пак на пангара, а? – казва Габриел Гарсия Маркес.
-Пак. Два пъти съм рязан, та знам: третият – дупе да ми е яко.
Всъщност Исай Исаев бе буквално изсипан в гастрото с изръфан от церозата дроб. Щом се свести, опита да я прелъже със стария трик – чистото питие. Както в брадатия виц, в който манго клечи на брега и пробва да подкваси морето с кофичка кисело мляко /БДС стандарт/. Минава арменец и пита: – Кво правиш? – Квася морето. – И как ще стане? – А ако стане?
Бяха последните дни на една златна есен.
Гълъбите все така кацаха върху корниза и мургавия ги хранеше. Нощем бълнуваше и викаше името Мая, която така и не се появявяваше.
-Коя е Мая? – попита Габриел Гарсия Маркес.
Мургавият побледня и извади пъстро нашарена окарина.
-Ей я Мая. Искаш ли да я чуеш?
Мелодията изплува сякаш от безсъниците. Виеше се като тъмен пламък, обсебваше го и го изгаряше целия. Идваше от езически времена, дълбаеше душата, говореше за живо и мъртво вино, за рани, посипани с вар, за мъка, възнасяща се като гълъб и чезнеща като видение. Кост в гърлото бе тая песен. Същата, пята от Йона в с. Долни Цибър в мигове на просветление.
Бог в мрака ни вика,
Бог там ще ни скрие –
вий се, любовна примко,
около мъжката шия.
Тази нощ стая №9 на гастрото бе разлюляна като при земетръс.
Мургавия се събуди в полунощ, изхрачи дробовете си и Габриел Гарсия Маркес натисна паник-бутона.
В същия миг вратата се отвори като от вихър и в стаята влетя зеленоока в опръскана с кръв мантия.
-Коя сте вие? – извика остро четецът на Габриел Гарсия Маркес.
Зеленооката приближи прозореца и погледна – гълъбите излитнаха с душата му на възбог.
-Измъкна се, копелето мръсно! – изсъска, грабна окарината и я пръсна в пода.
Бог дал, Бог взел.
Между живота и смърта има няколко мигновения.
* Има ли хляб?
** Няма
