Притча за любовницата на Мирон

Видях как в полунощ се появи Червенокосата

и влизаше

ковачницата на Мирон.

Не ми повярваха мъжете, ала един от тях изрече:

– Момче,

пази се от любовницата на Мирон.

А може би това не бе любовницата на Мирон,

която през оная нощ ми каза:

– Ела,

изпий любовния ми стон.

И аз изпих греховната наслада.

Кълна се – бе от пламък нейната душа,

и любехме се чак до сутринта:

бях млад,

Червенокосата бе също млада.

Не бях я срещал милион години.

И ето –

тя отново се яви – видение от младостта,

в нощта срещу разпети петък.

Гореше в стаята ми свещ

и с пламъка се сливаше червенокосата й сянка.

Попитах я: – Защо дойде?

Тя нито дума не изрече –

остави шепа кръв и пепел

на масата,

върху която гореше призрачно свещта.

Аз знам –

любовницата на Мирон е още там, в ковачницата,

и се оглежда в огледалото си сребърно.

Тя чака мен.

Тя чака теб.

Тя чака някого от нас –

и в час неясен го отвежда.

Косите й са огненочервени.

Косите й са огненочервени.