За писателството като обсебия

Страстта към писането крие в себе си особен демонизъм.

Марио Варгас Льоса, последният нобелист, говори за писането като за парализа, подчинение, тения-паразит, колонизираща писателската същност, за да се храни с нея. Разбира се, Льоса иска да ни предпази от погрешни стъпки. Робинсън Джефърс, американски поет, отбелязва нещо подобно: ...И все така млади хора идват при мен с ръкописи и книги, как жадуват да бъдат поети, жадуват похвали, жадуват съдбата на Кийтс. Аз мисля, че са безумни.

Набери Джон Кийтс, ентър.

Писателството е обсебия, поетическият талант – дар божий.

Как се случва?

Ето:

Бог се пресегна, откъсна едно от небесните глухарчета и го духна. Семенцата се разпиляха – които попаднаха в пръста, родиха глухарчета, попадналите в душите – поети.

Писателската обсебия е завладяваща.

Искаш да станеш писател? Е, добре, влез в Лабиринта. Литературата е лабиринт. Ще се движиш сам и в пълно мълчание. Следвай думите – нишката на Ариадна. Литературата е опасна игра. Литературата е гилотина. Литературата е текстове – изведи ги от мрака.

За талантливия няма милост и никога не е имало.

– Кой говори?

– Аз, Минотавърът.