За любовния стих

Някога в младостта написах стихотворение, което така и остана недовършено. При всеки опит да го завърша, стихотворението изчезваше. Пишех нощем и на машина – това бе първият „железен” урок на Хемингуей, който твърди, че разстоянието от мисълта до листа е отчайващо.

Беше любовно стихотворение – думи върху белия лист и глас, който диктува. Любовите на поетите не са по-различни от любовите на останалите – разликата е в любовния стих.

Аз съм сова – птицата на нощта. Любовният стих е състояние. Гласът, който диктува, е нощен глас.

Сафо

Пада туниката й тайнствено,

Сафо

е гола в нощта –

любете я,

докато разгадаете

греховната й душа.

Лора

В часа на синята мъгла –

финал

като в антична драма:

разбива

Лора огледалото,

останалото е мълчание.

Стих призрак

Забравяй любовните думи,

помни

греховния шепот –

стих,

появяващ се като призрак

нощем в Библията.

Това са Дихания – най-кратката поетическа форма. Едно-единствено изречение.

...опитай както дишаш...опитай както се любиш...опитай както възкръсваш...

Светът се променя, поезията – също.

Интернет завладя 21 век.

Бъдещето е на Е-технологиите.

В презокеански лайнер пътува красива жена. В ръката си държи изящно Е-бижу, паметта на което съхранява 1 милион любовни строфи.

Достатъчно е да въздъхнем, за да оживеят...

Нов Стрелец / виртуално литературно списание за метареализъм