СЛЕПИЯ
метатекст
- Кой е Слепия?
- Слепия е всеки от нас.
Какво става в душата на Слепия, протегнал ръка за милостиня
пред спирката на метрото?
Как разпознава хората? По гласовете? По стъпките?
По монетите, които рядко някой поставя в протегнатата му длан?
Времето е зло – мисли Слепия, протегнал ръка за милостиня
пред спирката на метрото.
Слепия мрази завързаните с яден възел неща.
Слепия ги развързва, за да им подари свободата.
Слепия е роден свободен и иска да умре свободен.
Слепия мрази всеки, който отнема свободата.
Слепия обича робството на своята свобода.
Слепия обича свободните неща, които го правят щастлив.
Слепия обича своите спомени.
Има ли спомени Слепия?
Кой подозира спомените на Слепия – там, пред спирката на метрото,
протегнал ръка за милостиня?
Спомените на Слепия са ярки като мълнии.
Слепия е ревнив към своите спомени.
Слепия мрази осквернителите на спомените.
Слепия вярва – спомените са раковина, в която се крие бисерът на живота,
а душата на спомените е мушица божия, която бди над живота.
Чий живот? Моя? Твоя? Неговия?
Слепия е странно същество.
Слепия не вижда светлината.
Не вижда лицата на своите деца, които обича повече от нас, защото е сляп;
обича ги повече от своя живот.
Слепия вярва в тази обич: всеки ден, зиме и лете, милион време, стои там,
пред спирката на метрото, протегнал ръка за милостиня.
Отвъд видимите неща има невидимите – мисли Слепия, – и невидимите
са по-видими от видимите – и отчаян иска да ги докосне.
Слепия движи своите устни – с кого разговаря?
Слепия има малки желания и малки надежди – за големите моли Бог.
Слепия не ходи в храмовете божии.
Слепия има безкрайно време за размишление –
и отправя молбите към Бог без посредници.
Слепия вярва – Бог разпознава искрените от неискрените молби.
Слепия не съди – съди един-единствен: Бог.
Слепия знае, че е прашинка в огромния свят и се пита:
Какво може прашинката?
Слепия знае, че дръзналият да съперничи с Бога, го разгневява.
И Бог му праща първо предупреждение – гръм, ако не се подчини,
му праща мълния.
Трето предупреждение Бог не праща – праща потоп, който ще го погълне.
Слепия знае, че случващото се на тая земя е записано в Голямата книга,
която не може да прочете, защото е сляп.
Никой не може да прочете Голямата книга, защото никой не знае къде е
Голямата книга.
Слепия знае – Голямата книга има милион страници и нечия ръка продължава
да пише.
Ако протегна ръка, ще докосна Голямата книга – мисли Слепия, –
и тя ще се отвори на моята страница, точно на моята страница,
за да узная истината.
Слепия не знае има ли истина, но вярва, че милостивият Бог ще му разреши
да докосне Голямата книга и тя ще се отвори точно на неговата страница.
Ето защо – всяка божия утрин – някой води Слепия към спирката на метрото,
протегнал ръка за милостиня.
Слепия мрази милостинята.
Слепия знае, че милостинята е изкупление на гузни съвести.
Слепият няма илюзии – Слепия знае, че ще умре със затворени очи.
Слепия е гордо същество.
Слепия знае, че гордостта се наказва.
Слепия се страхува единствено от оня тъмен трепет – страхът,
и се пита: Чии са гласовете от тъмната половина на душата?
Дошлият нощем в дома ти с нож, е страхът – пази си домът.
Дошлият нощем в любовта ти с нож, е страхът – пази си любовта.
Дошлият нощем в земята ти с нож, е страхът – пази си свободата.
Изкрещи страхът.
Ти мислиш, че спиш – а страхът е в сънищата, мислиш, че хляб ядеш –
а страхът е в хляба, мислиш, че вино пиеш – а страхът е във виното;
навсякъде е страхът:
страхът ломи, чупи, троши кости, камъни хвърля връз теб страхът;
страхът ужасява... страхът вцепенява... в пот ледена потопява...
кост в гърлото е страхът... знак таен в душата –
а по сълзата... а по тъгата... а по съдбата... някой пише:
Ний не можем страха да убием...
страхът е в самите нас...
страхът сме самите ние...
Изкрещи страхът.
А страхът го привлича неудържимо, както пламъкът – пеперудите.
Слепия не е чувал никога думата STRONG*.
Някой несъмнено води Слепия към спирката на метрото – кой води Слепия?
Вярата? Може би – но може би не вярата.
Надеждата? Може би – но може би не надеждата.
Любовта? Може би – но може би не любовта.
Слепия знае: душата човешка е разсечена на две половини – светла и тъмна,
и тъмната е повече от светлата.
Слепия се страхува от тъмната половина – Слепия не иска тъмната половина,
но тя стои там, до светлата, и не изчезва.
Защо ми е тъмната половина – мисли Слепия, – та аз съм целият тъмнина.
А светлата е пронизана от единствен лъч.
Слепия се страхува този единствен лъч светлина да не изчезне,
кой ще го осветява тогава отвътре?
Слепия вярва – лъчът светлина го осветява – и хората, които преминават
виждат този лъч светлина.
Ако този лъч светлина изчезне, кой ще го води към спирката на метрото?
Лъч светлина.
Получилите даром светлина не знаят какво се случва в душата на Слепия,
протегнал ръка за милостиня пред спирката на метрото.
А в душата му някой крещи за възмездие.
Кой крещи? – пита Слепия и се вслушва напрегнато.
Страх и мълчание.
Слепия не е чувал никога думата STRONG.
Слепия не узна никога името на палача, който го ослепи.
Не разгада усмивката, с която го ослепи.
Слепия е роден свободен и иска да умре свободен.
Слепия се досеща – зад усмивката на палача се крие друг, вездесъщ и невидим –
диктаторът,
който повелява, който гледа кръвта с презрение.
Защото е недосегаем? Защото възмездието ще го отмине?
Ала – нощем и сам – диктаторът се страхува до смърт от тайното,
което ще стане явно.
Тайното, което ще стане явно.
Слепия се взира напрегнато в екрана на паметта – и внезапно вижда ужаса
в очите на диктатора!
Възмездието, което ще го настигне.
Бойте се от възмездието – казва някакъв металически глас.
Страх и мълчание.
Заключете вратите! – крещи диктаторът, взрян в слепия призрак,
който държи в ръката вместо меч – мълния.
Защо ми е тази мълния – мисли Слепия, – та аз отдавна не съм войн...
В мозъка на диктатора дебне сериен убиец... Сериен убиец... Сериен убиец...
Слепият мрази гласовете от тъмната половина на душата.
Слепият иска да ги заглуши – нашепванията от тъмната половина,
но те крещят: – Удари! Удари! Удари!
Слепият се страхува – ако удари, ще стане Богу немил,
и Бог ще отвърне от него очи,
ще отвърне очи от децата му – защо му е тогава справедливост?
Ала гласовете оттам крещят, ще го взривят: – Удари! Удари! Удари! –
не са ангелски гласове, а юродиви – разпознава ги съвсем ясно!
Защото юродивите нямат име, нямат памет, нямат надежди.
*STRONG /англ/ – силен
***
The Blind Man
metatext
What happens in the soul of the Blind man, reaching out his hand to receive charity
In front of the underground station?
How does he recognize people? By their voices? By their steps?
By the coins they occasionally leave in his reached palm?
Time is evil – the Blind man thinks, reaching out his hand to receive charity
In front of the underground station.
The Blind man hates the things tied into an angry knot.
The Blind man unties them to give them back their freedom.
The Blind man was born free and he wants to die free.
The Blind man hates everyone who takes away freedom.
The Blind man loves the slavery of his own freedom.
The Blind man loves the free things, which make him happy.
The Blind man loves his memories.
Does the Blind man have memories?
Who imagines the memories of the Blind man – there, in front of the underground Station, reaching out his hand to receive charity?
The memories of the Blind man are bright like lightenings.
The Blind man is jealous about his memories.
The Blind man hates everyone who desecrates them.
The Blind man believes – memories are like a shell that keeps the pearl of life,
And the soul of memories is like a little godly creature that looks after life.
Whose life? Mine? Yours? His?
The Blind man is a strange creature.
The Blind man doesn’t see the light.
He doesn’t see the faces of his children whom he loves more than us, because he is blind;
He loves them more than his own life.
The Blind man believes in this love: every day, winter and summer, thousands of times, He stands there, in front of the underground station, reaching out his hand for charity. The Blind man thinks – Beyond the seen things there are unseen that are more seen than The seen – and he wants to touch them desperately.
The Blind man moves his lips – who is he talking to?
The Blind man has small wishes and small hopes – for the big ones he prays to God.
The Blind man doesn’t go to God’s temples.
The Blind man has all the time in the world –
He sends his prayers to God without mediators.
The Blind man believes – God can tell the sincere from the insincere prayers.
The Blind man does’t judge for God is the only judge.
The Blind man knows that he is only a tiny particle of this huge world and asks himself:
What can a paricle do?
The Blind man knows that the one who tries to compete with God, makes him angry. And God sends him his first warning – a thunder, if he does not obey, he sends him a Lightening.
A third warning God does not send – he sends a flood to engulf him.
The Blind man knows that what happens on this earth is recorded in the Great Book, Which he cannot read because he is blind.
No one can read the Great Book because no one knows where
The Great Book is.
The Blind man knows – the Great Bbook has millions of pages and some hand
continues to write.
The Blind man thinks – If I reach out my hand I will touch the Great Book and it will open On my page, precisely on my page, so that I can learn the truth.
The Blind man does not know whether there is Truth, but he believes: the gracious God Will allow him to touch the Great Book and it will open precisely on his page.
That is why, every single morning someone leads the Blind man by his hand
To the underground station where he’ll reach out his hand for charity.
The Blind man hates charity.
The Blind man knows that charity is the atonement of the rich towards the poor.
The Blind man has no illusions – he knows that he will die with his eyes closed.
The Blind man is a proud creature.
The Blind man knows that pride is punished.
The Blind man fears only the freezing shiver – fear.
And asks himself: Whose are the voices from the dark side of the soul?
He who comes at night to your home with a knife is the fear – keep your home.
He who comes at night to your love with a knife is the fear – keep your love.
He who comes at night to your land with a knife is the fear – keep your freedom.
Scream out the fear!
You think you sleep – but fear is in the dreams, you think you eat bread –
But fear is in the bread, you think you drink wine – but fear is in the wine;
Fear is everywhere:
Fear breaks and smashes, crushes bones, fear casts stones at you;
Fear terrifies… fear petrifies… sinks you in the icy sweat…
Fear is a bone in your throat… a secret sign is fear –
And on the tear… and on the sorrow… and on destiny… someone writes:
We cannot kill the fear…
The fear is in our selves…
We are the fear itself…
Scream out the fear!
And fear attracts the Blind man just like the flame – the butterfly.
The Blind man has never heard the word STRONG.
Someone leads the Blind man to the underground station – who leads the Blind man? Faith? Maybe – but maybe not faith.
Hope? Maybe – but maybe not hope.
Love? Maybe – but maybe not love.
The Blind man knows: human soul has two halves – light and dark,
And the dark one is bigger than the light.
The Blind man fears the dark half – the Blind man does not want the dark half
But it is there, next to the light one and it would not go away.
Why do I need the light half – the Blind man thinks – for I am all darkness.
And the light half is pierced by a single ray.
The Blind man fears that this single ray may disappear,
Who will then lighten him from the inside?
The Blind man believes – the ray of light lightens him – and the passers by
See this ray of light.
If this ray disappears, who will then lead him to the underground station?
Ray of light.
Those who receive the light for free don’t know what happens in the soul of the Blind man, reaching out his hand for charity in front of the underground station.
And inside his soul someone is screaming for revenge.
Who screams? – Asks the Blind man and listens intensely.
Fear and silence.
The Blind man has never heard the word STRONG.
The Blind man never learnt the name of the executor who had blinded him.
He never unriddled the smile that had blinded him.
The Blind man was born free and he wanted to die free.
The Blind man guesses – behind the executor’s smile someone else is hidden – the dictator – omnipotent and invisible.
He ordains he watches the blood with disdain.
Because he is untouchable? Because retribution will pass him by?
But – at night and alone – the dictator is scared to death from the secret that will become visible.
The secret that will become visible.
The Blind man peers intensely at the screen of memory – and there he sees the horror in the dictator’s eyes!
The retribution will catch up with him.
Fear the retribution! – A metallic voice says.
Fear and silence.
Lock the doors! – Screams the dictator, peering at the blind ghost
Who holds a lightning in his hand instead of a key.
What for is this lightning? – Thinks the Blind man – I am not a warrior any more…
A serial killer stalks in the brain of the dictator… A serial killer… A serial killer…
The Blind man hates the voices from the dark half of the soul.
The Blind man wants to smother them down, them whispers from the dark half
But they scream: – Hit! Hit! Hit!
The Blind man is scared – if he hits, he will lose God’s mercy
And God will turn away from him and his children –
Then why does he need justice?
And the voices from there scream, they’ll tear him apart: - Hit! Hit! Hit!
And they are not angelic but poor – he recognizes them clearly.
Because the poor have no name, no memory, no hope.
No comments:
Post a Comment